Една пролетна сутрин пред българското президентство цъфна шевролетът,Плевнелиев тъй се зарадва на колата, че излезе на прибежки и я подкара - пред смаяните погледи на опърпаната публика.                                                                                                                                                                                                                                                                                                        "Аз обичам колите!"

Мероприятието беше анонсирано като пробно шофиране и запознаване с техническите характеристики на „първия в света електромобил с удължен пробег”, но тъй като Росен Плевнелиев се включи в него далеч по-възторжено от Клинт Истууд в онзи видеоклип, не остана никакво съмнение, че става дума за пряко лобиране. Дори приказките за енергийната ефективност и призивите към изпълнителната власт да създаде механизми за мотивация хората да купуват екологични коли не успяха да замаскират рекламната акция в полза на конкретна марка, както и недопустимото „продуктово позициониране” на българския президент.

Казвам недопустимо, защото докато Барак Обама е в пълното си право да защитава своята политика и американските компании, а работата на посланик Уорлик е да прокарва интересите на страната си тук и сега, то държавният глава на България не би трябвало да обслужва нечий друг дневен ред. Той обаче го прави директно и даже демонстративно, заявявайки уж под формата на майтап: „Аз обичам колите. Имам стаж буквално на тираджия и милиони километри зад гърба си”.                                           Продуктово позициониран президент                                                                                            Най-малкият проблем в случая е, че след тази атракция вносителите на автомобили имат всички основания да протестират срещу лобирането за „Шевролет”, а всички посланици - да настояват за „пробно шофиране” лично от президента, за да се застъпят на свой ред за националните си компании. Представете си само: германският пристига с „Опел Ампера”, френският - с „Рено Туизи”, японският - с „Нисан Лийф”, и всички подсвиркват под прозорците на Плевнелиев да слезе и да ги покара рекламно. После с този номер започват да се пробват и вносителите на перилни препарати, памперси, пасти за зъби, дезодоранти и т.н., като президентът постепенно се превръща в основно рекламно лице на все повече чужди корпорации...

Тъпа смешка, нали?

Нещо подобно обаче е и това да рекламираш кола, която тук е по финансовите възможности на малцина (на изложението в Женева се разбра, че „Шевролет Волт” ще струва в Европа близо 42 000 евро), а в същото време за покупката на електромобил не са предвидени преференции и зарядните станции се броят на пръсти. С две думи - да си вземеш такъв автомобил засега означава нулева икономическа логика, поради което първите клиенти са или големи ентусиасти с възможности, готови да преглътнат ограниченията на технологията и липсата на стимули, или компании, които търсят изпреварващ зелен PR.

Впрочем в деня, когато Обама изнесе речта си във Вашингтон, уверявайки, че Детройт процъфтява благодарение на неговата политика, Европейската комисия обяви България за „енергийно бедна”. За такива се смятат страни, които харчат над 10% от доходите си за отопление, осветление и други енергийни нужди.

А ето и една съвсем прясна новина, от 27 март: „Абсолютен рекорд от 20% може да постави на 1 юли скокът на тока у нас. Причината е в невижданото увеличение на цената на едро, което смята да поиска НЕК”.

 

Кой ли българин ще тръгне да си купува електромобил за 42 000 евро?

 

На този фон приказките за енергийна ефективност, съпроводени с кръгчета пред парадния вход на „Дондуков” 2, са не просто смешни, а направо цинични. И ако само за два месеца, откакто е встъпил в длъжност, президентът Плевнелиев е подскочил почти до облаците с широка усмивка, това означава, че не само не е в състояние да предложи политики за изход от печалното положение, но е загубил и представа за реалност. Защото какви електромобили, с извинение, когато и потреблението, и производството са замрели? И кой да им вдъхне живот, след като държавният ни глава вози посланик Уорлик пред смаяните погледи на опърпаната публика, вместо да предложи варианти за измъкване от затягащия се възел на кризата?

Стреляй, не дрънкай!

Като споменах „затягащия се възел на кризата”, се сетих, че същото клише използва и Обама, когато току-що избран за президент, предлага държавата да се погрижи за закъсващите частни корпорации. Тогава Клинт Истууд, подкрепящ кандидата на републиканците Джон Маккейн, му припомня една реплика от филма „Добрият, лошият и злият”: „Когато трябва да стреляш - стреляй, не дрънкай!”, казва иронично Истууд .                                                                                                                                                                                                                                                                                                                            

а ти подари ли нещо на Ахмед по случай рождения му ден, "вместо да дрънкаш, а не стреляш".
Май трябва да МНОГО ДА ВНИМАВАШ с ПОДОБНИ "подмятанията" и да си "мериш умът и езика", особено когато се отнася за най- висши държавни служители . На турски не зная как звучи, но на български "призивът цитат " е МНОГО ОПАСНО ДВУСМИСЛЕН !